На стартъпите в Будапеща с любов

Published on October 20, 2015

Избери си живот. Избери да нямаш професия. Избери да бъдеш съосновател, управител, дизайнер, мениджър продажби, да обслужваш клиенти - и всичко това наведнъж. Не избирай да имаш семейство и приятели, поне не в следващите няколко години. Избери да ставаш рано, да стоиш до късно, да ядеш от пластмасови купички и да работиш в еко офис. Избери си мотивационни постери, фикси колело и чаша с надпис Do What You Love. 

Избери да говориш за маркетинг, буутстрапинг, коуъркинг и венчър капитал на всяко парти. Избери инкубатора пред всяко парти. Избери си инвеститор. Избери да рискуваш. Избери приложение, с което да измерваш нивото си на стрес. 

Избери да нямаш професия, а нещо съвсем различно - стартъп компания. А причините да го направиш? Именно за да ги разберем се срещнахме с Bakó Zsolt, съосновател на Colabs - коуъркинг пространство, което събира под покрива си над 120 човека и десетки стартъп компании от Будапеща. 

“Учих икономика, но много бързо разбрах, че не е за мен. Исках да създам нещо ново и напуснах университета, дори не бях завършил. Следващите няколко години само се записавах на курсовете, но истината е, че просто се мотаех наоколо. Студентският живот ми позволяваше да живея с по-малък бюджет, защото все още бях в общежитие, а пък и родителите ми бяха доволни. Така можех да експериментирам.” 

През 2008 г. Бако заминава за 6 седмици в САЩ, като посещава Сан Диего и Ню Йорк. Там разбира какво означава стартъп и какво е да работиш в коуъркинг пространство. “Цялата тази лудница, скоростта, с която се случваше всичко и фактът, че хората бяха толкова отворени, тотално промени начина, по който мислех.” След като се връща в Будапеща, Бако създава “направи си сам” социална мрежа и започва да организира срещи на хора от индустрията. На едно от тези събирания се запознава със съдружниците, с които поставя началото на Colabs. 

“Обявихме, че искаме да наемем апартамент. Предварително бяхме калкулирали, че ако съберем достатъчно хора, всички ще трябва да плащат неголяма сума, за да работим заедно и да се учим един от друг. Събрахме се 15 човека и наехме апартамент от 120 кв. метра. Сега, няколко години по-късно, вече имаме лист с чакащи, които искат да работят в Colabs, и търся сграда с големина 600 кв. метра за третия ни офис.” 

Една от причините за успеха на компанията е фактът, че в последните няколко години унгарски стартъпи като Ustream, Prezi и LogMeIn създадоха успешни продукти и излязоха на световните пазари, като привлякоха вниманието на чуждестранни инвеститори. В момента стартъп сцената в Будапеща е една от водещите в Европа наред с тези в Берлин и Лондон. 

Дейвид Отлик и неговият стартъп Sinetiq разработват софтуер в областта на невромаркетинга, чрез който се опитват да разберат и анализират как се чувстват хората, докато гледат определена реклама, ТВ шоу или филм. Компанията се помещава във втората сграда на Colabs - внушителна постройка от 19 век в самия център на Будапеща, изградена от безупречно подредени червени тухли, само на няколко метра от река Дунав. Сградата всъщност е действащо училище, в което последните два етажа са отделени за офиси на стартъпи. Постери в розово и жълто напомнят, че всеки момент е добър момент да създадеш компания, а училищният звънец кънти из сградата, докато ученици в черно-бели строги униформи плъзват шумно по коридорите.

Дейвид започва да се интересува от невротехнологии, докато учи архитектура в Париж. Един ден посещава уъркшоп по нервомаркетинг и 5 минути по-късно знае, че това е нещото, с което иска да се занимава. Въпреки че вече има резервирани самолетен билет и квартира, както и стипендия да учи магистратура по архитектура в Барселона, той зарязва всичко, за да създаде своята четвъртата поред компания. “Най-добрият начин да учиш е като основеш стартъп. Ето защо създавам компании от 14 годишен”, обяснява той. 

Орсоля Форстър, мениджър проекти в Kitchen Budapest, също има задължението да създава компании от нулата. Kitchen Budapest или просто KIBU е инкубатор, създаден през 2007 г. и изцяло спонсориран от унгарския телеком. Именно там е основан и най-известният унгарски стартъп Prezi - софтуер за презентации, който в момента се използва от 60 милиона потребителя в света. Ролята на Орсоля е да селектира няколко талантливи екипа годишно, които получават финансиране от 20 000 евро, офис в коуъркинг пространството на KIBU, достъп до ментори и 6 месеца, в които могат да развият идеята си до ниво действащ бизнес. 

“Най-важното е да си ексхибиционист.” - отговаря Орсоля на въпроса кое е ключовото качество, което трябва да притежаваш, ако искаш да създадеш успешен стартъп - “Също така трябва да си готов да жертваш - личен живот, пари, връзки. Познавам много успешни хора, които - преди да станат такива, работеха непрекъснато, 24 часа в денонощието. Представи си да не виждаш приятелите си половин година, защото пишеш код или бизнес стратегия.” 

В медиите обаче се отразява само едната страна на монетата и постоянно четем за поредното 19-годишно момче, което е създало новия Фейсбук или новото airbnb и е станало милионер за една нощ. Според Бако от Colabs това е само върхът на айсберга. Всяка година той вижда как останалите 99% от стартъпите се провалят, но никой не споделя историята им, защото просто не е интересна. “Всеки се опитва да създаде следващия Гугъл, но истината е, че има лимит на компаниите, които могат да станат толкова големи. Но дори това не е толкова лошо - даже и да не печелиш милиони, пак можеш да имаш своя бизнес и екип, и да намираш смисъл във всичко това”. 

Точно както прави Абе Хан - информационен архитект от Канада, който живее в Будапеща от 10 години. Той е създател на платформата за представяне на артисти works.io Идеята му хрумва, докато прави сайт за съпругата си, която е художничка. Тъй като тя постоянно трябва да добавя новите си творби онлайн, а Абе постоянно да дописва кода, той решава да създаде място, където това се случва лесно и бързо. И въпреки че Абе си представя works.io като LinkdIn за артисти, той вижда в своя стартъп много повече от успешна история и заплата в края на месеца. “Чувствам, че съм част от нещо значимо, защото с работата си подкрепям артистите, а не произвеждам поредния комерсиален боклук, с който да залеем хората.” 

Независимо в коя област са избрали да развиват своя стартъп обаче, общото между всички тези предприемачи е, че са добри в това да вярват. В идеите и в тяхното споделяне. В себе си и в екипа, с който работят. В грешката и в провала като част от играта. Те може да коуъркват, буутстрапват и да бъдат част от целия този хайп с високопарни термини, но всъщност вършат нещо много по-съществено. “И при старъпите е както и във всяка друга област”, обяснява Орсоля - “има хора, които само говорят и хора, които действат. Ние сме от вторите.”